Tag: КСО

В Държавен вестник бр. 28 от 24.3.2020 г. е публикуван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИЗ) Наред с удължаването на сроковете по годишното счетоводни приключване и плащането на определени данъци, със законът се предприемат някои важни промени за работодателите. По-долу са извадките от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, които касаят работодателите.

Чрез ЗМДВИЗ
(в сила от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. (чл. 5. (2), в сила от 24.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение)

Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване (чл. 7. (1))

Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. (чл. 7. (2))

Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ. (чл. 8. (1))

В Кодекса на труда се правят следните допълнения:
(в сила от 13.03.2020 г.)

Нов чл. 120б:

Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение

Чл. 120б. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.

(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.

Нов чл. 120в:

Преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.

(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

3. В чл. 138а се създава се нова ал. 2, а ал. 3 се допълва:

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Чл. 138а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) (Нова – бр. 28 от 2020 г.) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.

(3) Продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

(4) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:

1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;

2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;

3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;

4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Нов чл. 173а:

Ползване на отпуск при обявено извънредно положение

Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.

Нов чл. 267а:

Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение

Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

В Кодекса за социално осигуряване се правят следните допълнения:
(в сила от 13.03.2020 г.)

По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. § 6. (1)

Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване. § 6. (2)

В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява. § 6. (3)

По КСО към категорията самоосигуряващо се лице 2020 се причисляват:

• Свободните професии и занаятчиите: кои лица се считат за упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност е определено в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и по специално в чл. 1, ал. 5 от нея;
• Едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества, членовете на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ (последните са добавени към самоосигуряващите се по КСО от началото на 2019 г. : те са получаващи доходи от стопанска дейност физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци);
• Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Самоосигуряващите се лица, плащат осигуровки изцяло за своя сметка. В този смисъл е и дефиницията на самоосигурямащо се лица в КСО. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл.5, ал.2 от КСО).

Между осигурените социални рискове и фондовете на ДОО съществува връзка.

Самоосигуряващо се лице 2020 – обхват на осигуряването за ДОО:

• Осигурени социални рискове;
• Фондове на ДОО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл.4, ал.3, т.1,2 и 4 от КСО). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Това означава, че самоосигуряващите се лица задължително внасят осигурителни вноски във:

• Фонд „Пенсии” на ДОО

и по техен избор в:

• Фонд „ОЗМ”

 Това не се отнася за пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица – те внасят социални осигуровки само по желание (чл.4, ал.6 от КСО). Желанието за социално осигуряване се заявява с Декларация по образец (Окд 5). Ако все пак са пожелали да се осигуряват във фонд  „Пенсии” на ДОО, самоосигуряващите се пенсионери могат да изберат да внасят осигурителни вноски и във фонд „ОЗМ”.

 След това, към връзката между рисковете и фондовете на ДОО, може да се добави и тяхната взаимозависимост с размерите на осигурителните вноски. Съобразно осигурените социални рискове, осигуровките за самоосигуряващите се лица се внасят в размерите, които са определени за съответните фондове на ДОО.

 Осигурени социални рискове: Фонд „Пенсии” и Фонд „ОЗМ” – осигурителните вноски са в размерите за тези фондове.

Размерите на осигурителните вноски за 2020 г. за тези два фонда на ДОО са:

Фонд „Пенсии”:

• Родени преди 01 Януари 1960 г. – 19,8%;
• Родени след 31 Декември 1959 г. – 14,8 %

Размерът на осигуровките за фонд „Пенсии” на ДОО не се променя в сравнение с 2019 г.

 Фонд „ОЗМ” – 3,5%

Самоосигуряващите се лица, които са осигурени и във фонд „ОЗМ” не внасят осигурителни вноски, когато са в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете. Ако обаче е осигурено само във Фонд „Пенсии” на ДОО, самоосигуряващото се лице внася социални осигуровки за тези периоди.

Самоосигуряващо се лице – вид на осигуряване

Видът на осигуряването (осигурителни вноски само във фонд „Пенсии” или и във фонд „ОЗМ”) се определя с Декларация-образец Окд 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от началото  на трудовата  дейност. Видът на осигуряването за 2020 г. може да се промени със същата декларация (Окд 5), ако е подадена от 01-31 Януари на годината. Определянето и промяната на вида на осигуряването се извършва по реда на НООСЛБГРЧМЛ.

Самоосигуряващите се лица се считат за осигурени за времето, през което се трудят и за което са внесени осигуровки, както и за някои други периоди признати от законодателството като осигурителни – напр. когато осигурено и за общо заболяване и майчинство лице е в болничен, бременност и раждане или отглеждане на малко дете и др.

Периодите на трудова дейност като начало, край или временно спиране се декларират в НАП в седемдневен срок – отново с Декларация образец Окд. 5, която самоосигуряващото се лице подава в компетентната дирекция на агенцията. Декларирането на тези обстоятелства се извършва също по реда на НООСЛБГРЧМЛ.

 Осигурителен доход на Самоосигуряващо се лице

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски авансово и окончателно.

Авансовите осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени със ЗБДОО за 2020 г.

Минимален осигурителен доход на Самоосигуряващо се лице

За 2020 г. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е променен от 560 лв. на 610 лв. Новият размер е определен с чл.9, т.2 от ЗБДОО 2020 г.

Самоосигуряващо се лице – земеделски производител и тютюнопроизводител.

Минималният месечен размер на осигурителният доход на регистрираните земеделски производители (стопани) и тютюнопроизводители за 2020 г. е увеличен от 400 лв. на 420 лв. Новият размер е определен с чл.9, т.3 от ЗБДОО 2020г.                 

Максимален осигурителен доход на Самоосигуряващо се лице

Максималният осигурителен доход за 2020 г. е запазен в размер на 3000 лв. Този размер е въведен с чл.9, т.4 от ЗБДОО за 2020 г. 

 Срок за внасяне на авансовите осигуровки за Самоосигуряващо се лице

Не се променя срокът за внасяне на месечните авансовите вноски от самоосигуряващите се лица. Авансовите осигурителни вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (напр. за м.март 2020 г. – до 25-ти април 2020 г.)

Годишно изравняване на осигурителния доход за 2019 г. на Самоосигуряващо се лице

Окончателните осигуровки се внасят при годишното изравняване на осигурителния доход за 2019 г. върху разликата между действителните доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и неговия авансов осигурителен доход. При годишното изравняване на доходите не участват тези, които не са от трудова дейност – напр. авторските и лицензионни възнаграждения, субсидиите на земеделските стопани и др.

Годишното изравняване са прави чрез Таблица 1, която е приложение към Годишната данъчна декларация.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители не извършват годишно изравняване на доходите от производство на непреработена растителна и/или животинска продукция.

Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски е до 30 април 2020 г.

Авансовите и окончателните осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на този вид вземания.

Невнасянето на осигурителни вноски за ДОО лишава самоосигуряващото се лице от осигурителните права.

Допълнително задължително пенсионно осигуряване на Самоосигуряващо се лице за 2020 г..

Самоосигуряващите се лица, които са родени след 31 декември 1959 г.задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).

Размерът на осигуровките за ДЗПО в УПФ е 5 %

Размерът на осигуровките за този фонд не се променя в сравнение с 2019 г.

Осигурителният доход за УПФ съвпада с този на ДОО.

Осигурителните вноски за УПФ се внасят от самоосигуряващото се лице в сроковете на осигуровките за ДОО по сметката на ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП.

Сомоосигуряващите се лица не подлежат на осигуряване в професионален пенсионен фонд (ППФ).

Здравни осигуровки на Самоосигуряващо се лице за 2020 г.

За самоосигуряващите се лица, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят и здравни осигуровки. За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите, които са самоосигуряващи се не е пожелание, а е задължително.

Размерът на задължителните здравни осигуровки за 2020 г. е 8 %.

Размерът на здравните осигуровките не се променя в сравнение с 2019 г.

Самоосигуряващите се лица плащат здравни осигуровки авансово и окончателно.

Авансовите здравни осигуровки се внасят върху осигурителен доход между минималния и максималния, които са определени за ДОО (разгледани са по-горе в настоящия материал).

Срокът за внасяне на авансовите здравни вноски е до 25-то число на следващия месец (напр. за м.март 2020 г. – до 25-ти април 2020 г.)

Начинът, по който се извършва годишното изравняване на здравно осигуряване в общи линии е сходен с този на ДОО. Годишното изравняване се извършва чрез Таблица 2, която е приложение на Годишната данъчна декларация.

Срокът за внасяне на окончателните здравни осигуровки за 2019 г. е до 30 април 2020 г.

Авансовите и окончателните здравни осигуровки се дължат от самоосигуряващите се лица и се превеждат по сметка на съответната териториална дирекция на НАП за събиране на приходите на НЗОК.

Невнасянето на повече от 3 месечни здравни вноски за предходните 36 месеца лишава самоосигуряващото се лице от здравно-осигурителни права.

Осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица 2020 г. – обобщени размери.

 В обобщение размерите на дължимите осигуровки от самоосигуряващо се лице 2020 г., изглежда по следния начин:

		Родени преди 01 януари 1960 г.	Родени преди 01 януари 1960 г. (избрали да се осигуряват и във фонд ОЗМ)
ДОО		19,8 %	23,3 %
ДЗПО	УПФ	–	–
	ППФ	–	–
Здравно осигуряване		8 %	8 %

		Родени след 31 декември 1959 г.	Родени след 31 декември 1959 г. (избрали да се осигуряват и във фонд ОЗМ)
ДОО		14,8 %	18,3 %
ДЗПО	УПФ	5 %	5 %
	ППФ	–	–
Здравно осигуряване		8 %	8 %

Самоосигуряващо се лице 2020 г. и граждански договор.

При изплащане на възнаграждение по граждански договор на самоосигурявщо се лице не се внасят социални и здравни осигуровки от възложителя. Самоосигуряващото се лице внася осигурителни вноски върху тези доходи при извършване на годишното изравняване. Основание за това е разпоредбата на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ .

Самоосигуряващо се лице 2020 г. – подаване на данни и деклариране на задължения.

Самоосигуряващото се лице е длъжно, също така, да подава ежемесечни данни за осигуряването си с декларация образец 1 и ежегодно да декларира общите суми на дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване с декларация образец 6. Декларация образец 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Декларация образец 6 се подава еднократно до 30 април на следващата година. Начинът на подаване на двете декларации е определен в Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.