Tag: МОД

Как трябва да се осигуряваме като собственик и управител на фирма

Вече имате регистрирана фирма /ЕООД или ООД/ и не знаете какви осигуровки трябва да плащате като собственик и управител на фирмата.

Вариантите са два:

  1. Регистрация като самоосигуряващо се лице.
  2. Осигуряване по договор за управление и контрол /ДУК/.

Самоосигуряващо се лице

При самоосигуряването, лицето само се осигурява, т.е. само плаща ежемесечните суми на дължимите осигуровки към НАП. Тези осигуровки не се признават за разход на фирмата, на която лицето е собственик. Те са лични разходи на самоосигуряващото се лице.

Минималният осигурителен доход, /сумата, върху която се начисляват осигуровките/ за 2020 г. е 610 лв., а максималният осигурителен доход е 3000 лв. Лицето, което се самоосигурява може да избере дали да има право на болничен (при заболяване да получава обезщетение от НОИ) или без право на болничен.

Ако избере да се осигурява на минималния осигурителен доход – 610 лв. с право на болничен, месечната сума, която ще трябва за плаща за осигуровките е 190,93 лв. Ако избере без право на болничен, месечната сума за осигуровките, ще бъде 169,58 лв.

Когато самоосигуряващото се лице е пенсионер, може да плаща само вноски за здравно осигуряване, като месечната сума ще е 48,80 лв.

Осигуровките се плащат по съответните сметки на НАП до 25-то число на месеца за предходния месец /напр. за м.02.2020 г. се заплащат до 25.03.2020 г. В този срок се подава и месечните декларации за осигуровки Образец 1.

Лицето може да избере да се осигурява и на по-висока сума от МОД /610 лв/, но не може да бъде по-голям от максималният осигурителен доход /3000 лв./. От сумата, която ще избере да се самоосигурява, ще зависи размерът на майчинство, пенсия и др.

Ако собственик и управител на фирма, реши да се самоосигурява, то трябва в 7-дневен срок от започване на дейността, да подаде декларация в НАП, за регистрация на самоосигуряващо се лице. Това може да стане или на място в офис на НАП, или онлайн с ПИК (персонален идентификационен код).

Самоосигуряването е подходящ вариант при стартирането на малък бизнес с ограничен капитал.осигуряване

Договор за управление и контрол

Основната разлика при ДУК е, че лицето е осигурено от фирмата. В този случай, разходите за месечните осигурителни вноски на ДУК се признават за разход на фирмата. По отношение на осигуровките ДУК се приравнява на трудов договор и лицето получава месечно възнаграждение/заплата.

При договор за управление и контрол минималният осигурителен доход варира, в зависимост от икономическата дейност на фирмата. Списъкът за МОД по икономически дейности може да се намери на сайта на НАП.

При ДУК не се прави регистрация в НАП, но както при СОЛ,  ежемесечно до 25-то число, се подават декларации за осигуряване Образец 1, както и декларация Образец 6. Осигуровките се плащат също до 25-то число за предходния месец.

Трябва да отбележим, че при ДУК, както осигуровките, така и заплатата се признават за разход на фирмата и с тях се намалява данък печалба на фирмата. Заплатата, която получава се облага с 10% по ЗДДФЛ и се счита за личен доход.

ДУК е подходящ за лица, които имат бизнес с по-солиден капитал и желаят да получават регулярен месечен доход. Ако дадено лице има нужда да докаже постоянен доход, за да получи кредит или друго финансиране /лизинг, стоки на изплащане и т.н./, ДУК дава тази възможност. Още един плюс на ДУК е, че при него разходите за командировка на управителя се признават за данъчни цели и намаляват данък печалба.

2020: Осигуровки, МОД, ТЗПБ, обезщетения

2020: Осигуровки, МОД, ТЗПБ, обезщетения

Публикувани са законите за бюджетите на ДОО и НЗОК. Обобщаваме основните данни по осигуряването за 2020 г. Виж и Осигуровки и данъци 2020 (таблица).

Увеличава се размера на минималната работна заплата за страната (МРЗ) на 610 лв. Очаква се официалното приемане на Постановлението за определяне на минималната работна заплата за 2020 г.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „ОЗМ“ и „Безработица“ и здравноосигурителната вноска.

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“, „ОЗМ“ и „Безработица“ и здравноосигурителната вноска.

Променя се минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Виж МОД 2020.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица на 610 лв.

Увеличава се минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители на 420 лв.

Запазва се максималния месечен размер на осигурителния доход на 3000 лв.

Увеличава се месечния размер на минималната заплата за страната (МРЗ) на 610 лв.

За дните на лицата в неплатен отпуск се дължи здравна осигуровка върху 305 лв. (увеличение)

За дните на лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 610 лв. (увеличение)

Променят се вноските за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ (ТЗПБ) по групи основни икономически дейности, при запазване на минималната и максималната граница (0.4 – 1.1 на сто). Виж ТЗБП 2020.

Запазва се нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ГВРС).

Обезщетения

Минимален дневен размер на обезщетението за безработица – 9 лв., а максимален размер – 74.29 лв.

Размер на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – 380 лв.

Размер на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при:
• временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
• безработица – 24 календарни месеца;
• бременност и раждане – 24 календарни месеца;
• трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро – 24 календарни месеца.

Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни.

Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.